Дрянът- магическото дърво на българите.

Дрянът – магическото дърво на българите.

Това дърво обикновено е обвързано с най–големия и хубав зимен празник – Коледа.  Но винаги го свързвам и с идването на пролетта. Дърветата са с още оголени клони, а то грее като слънчице отрупано с малките си жълти цветчета.  Дори и неговиге листенца не са се развили, а то ни радва с цъфтежа си.

     Дрянът е първото дърво, което има пъпки още през зимата, първото, което цъфти през ранна пролет и последното даващо плод късно есента. Като че ли наподобява човешкия живот – ражда се и напъпва около зимното слънцестоене,  разцъфтява през пролетта подобно на нашата младост,  дълго време плодчетата му са зелени като осъзнатия ни живот и чак около есеното равноденствие  те узряват подобно на нашата мъдрост.

 Силно е вплетен в нашите народни традищии. Присъства в много от обичаите ни, използва се за наричания и гадаения. Той е символ за здраве и бъден живот.  Символ на жилавостта и издържливостта на българския народ.

     Зиме от клоните му правим коледни сурвачки, с които си пожелаваме здраве, късмет и берекет. Тази традиция, с дълбоки корени в миналото е  като че ли вид форма на магия – удрянето с дрянова пръчка по гърба на хората придава издържливостта и дълголетието на дряна, а устното наричане играе роля на заклинание. Дори можем да кажем, че дрянът е магическата пръчка на българите. На Бъдни вечер украсяваме трапезата си с  напъпили дрянови клонки, или пък хвърляме дрянови пъпки в огъня на бъдника за гадаене. А кой не е слагал дрянови пъпки в новогодишната баница за гадаене и пожелания за по–хубаво  през следващата година. Може езичество и християнство да се преплитат, но никой не пренебрегва това скромно дърво.

     А пролет? Вълнуващо е когато си свалим мартениците и я закачим на цъфнал дрянов клон, мълчаливо наричайки отново за здраве, дълголетие и късмет.  И да внесеш пролетта с цъфналите клонки в дома си. Или да ги окичиш с великденски яйца. Някяк красиво е. И добиваш чувството че енергията около теб е прочистена и възродена.

     Дрянът е едно от най–древните плодни дръвчета на Земята. В някои археологически разкопки на селища от неолита са намерени негови костилки. От незапомнени времена присъства в живота на хората.

Дървесината му е много твърда, тежка, здрава и жилава. Винги се сещам за Хайтовата дума „шибучица“. От дрян са правили най–здравите оръжия в древността, от него са правили най–звучните и омайно свирещи кавали и дървените части на гайдите. Рано на пролет цветчетата му са първата глъдка медена храна на пробудилите се пчели, които събират неговия прашец, докато другите дървета още спят. В Древна Гърция и Рим са осолявали или мариновали зелените плодчета подобно на маслините, а днес от тях правим сладко, компоти, сокове. Лечебните свойства са известни почти на всекиго.

     Дрянът присъства в много старинни легенди, възпят е в древни стихове, описан е в отдавнашни велики произведения.  Според легенда основателят на Рим – Ромул е очертал с копието си, направено от дрян, границите на бъдещия град, след което го е забил в земята, а след време то пъснало корени и клони, а после разцъфтяло. Още Омир  в своята „Одисея“/10–12 песен/ разказва за легендарната богиня и магьосница Кирка, която нагостява Одисей и неговите моряци с примесена с магическа билка/плодчета от дрян/ храна. А после докосвайки ги с вълшебната си пръчка ги превръща в свине и по–късно им възвръща обратно човешкия облик. И може би тази вълшебна пръчица е направена от дрян. Древногръцкият писател и пътешественик Пазваний отбелязва, че Троянският кон е бил изработен от дрян. А други древни гърци като Теофаст и Херодот споменават в свои произведения за изработването на оръжия/копия и лъкове/ от дървесината на дряна.

     Дрянът е непренциозно дърво. Не се нуждае от някакви специални грижи. Дори не обича да се прекопава под короната защото може да се повреди повърхността на кореновата система. Е в засушливо време е редно да се полее, както и през периода на узряване на плодовете и при залагането на цветните пъпки за следващата година.  Моят дрян в двора е див. Така си купихме мястото с него преди десетилетия. Но ни радва. И някак си го чувствам като закрилник. Мисля, че всеки трябва да има това дърво в двора си, дори да е закътано в някое  ъгълче в двора.  И винаги ще ни радва пролет с жълтата си украска, а есен  с червените си багри.

Гледайте пролетен флорален дизайн с дрян.