Перуника (Ирис) - символика, отглеждане, фотографии.

Перуника (Ирис). Символика, легенди, отглеждане, фотографии.



Ароматната перуника е като жива скулптура, която удивлява със своята хармоничност.  От векове българите вярват и използват силата на цветята. Цвете се отглежда и дава за здраве, за обич, за хубост, за дълголетие, за радост. Според народните поверия, която мома има китка от перуника, тя омагьосва всички момци.

Поднесен букет от перуники означава – „Приятелството ти значи много за мен“!

В Япония това цвете се счита за символ на воинския дух заради изправените му листа като мечове. 

В Древен Египет е символизирал красноречието, а според християнските традиции той олицетворява Христовите страдания и затова често се отглежда в манастирите.

Ирида или Ирис, което на гръцки означава „небесна дъга”, е богинята на дъгата. Тя била дъщеря на бог Тавмант и океанидата Електра, сестра на харпиите и понякога се явява съпруга на Зефир. Ирида е изобразявана като прекрасна девойка с дългоцветни шафранени крила. Богинята Хера, като владетелка на въздушната влага, била нейна главна господарка. Ирида безропотно изпълнявала задачите, които й възлагали. Така както дъгата се простира от небето до земята, така и Ирида била посредница между боговете и хората. Именно тя, по заповед на Зевс, съобщава на троянците за готвещата се атака на ахейците. При нея винаги имало златна чаша за вода, която Ирида наливала от подземната река Стикс, вода в която са се клели боговете. Тази вода тя давала на облаците и те с дъждовете си напоявали земята. Така се осъществявала връзката между трите свята – богове, хора и подземно царство. Ирида, вестителката на Хера, съпровождала душите на жените в царството на мъртвите, също като Хермес, вестителят на Зевс, душите на мъжете. Именно на богинята Ирида е посветено прекрасното цвете ирис.

В градината ирисите много удачно запълват „паузата“ след прецъфтяването на лалетата и нарцисите до цъфтенето например на пеониите, лилиите и флокса. Изключителната красота на перуниките, техните оригинални листа, съхраняващи зеленината си до есента, позволяват използването им в най-разнообразни оформления на цветните площи в градината – поединично, като бордюрни растения, на групи сред тревата, в съчетание с други многогодишни растения, около малки водоеми и т.н.

Засаждане

Мястото за ирисите трябва да се избере по-рано и да се подготви. Най-добре е там да няма вятър, а през втората половина на деня да попада в лека сянка. На градинските ириси се харесват глинести и песъчливи почви с неутрална или слабокисела реакция. Ако нямате такава почва – по-добре да я подобрите. На тежките почви трябва да се добави пясък и торф, а почвите с повишена киселинност трябва да се варуват.

След това прекопайте с права лопата. Така се изчиства почвата от плевелите, защото ирисите са слаби конкуренти на вредните треви, особено в първите 2 години след пресаждането.

Засаждането на ирисите включва следните операции: Изкопава се дупчица с дълбочина 10 см, на дъното се насипва хълмче почва, а по склоновете му се разпределят корените на растенията. Дупката внимателно се засипва с почва. Коренищата на правилно посадените ириси трябва да се разполагат на нивото на повърхността. Спазването на тези правила води до бързо вкореняване. В противен случай рискувате да се задържи процесът на растеж.

Грижи

В горещите летни дни върху скоро посадените ризоми не бива да попадат директни слънчеви лъчи и е добре да се засенчат. След 3–5 дни след засаждането, в зависимост от сезона, ирисите все още се поливат умерено. Няма опасност да загинат от изсушаване в средната част на корените, а преовлажняването води до развитието на бактериално загниване на коренището. От поливане растението се нуждае само през цъфтящия му период и по време на вторичния растеж (3–4 седмици след прецъфтяването), при това само, ако времето е прекалено сухо. Поливането става във вечерните часове, като трябва да се внимава да не попадне вода върху цветовете и ризомите. След това земята внимателно се разрохква. Ако вали проливен дъжд, препоръчително е ирисите да се закрият с подходящо прозрачно покривало.

С настъпването на първите зимни студове 1/3 от листата трябва да се отрежат, а когато температурите паднат под нулата, ирисите се покриват. За най-ефективно предпазване на растенията от ниските температури трябва да се направи сухо „укритие“ или да се използва невтвърдяващ се материал, който сляга трудно. Като пример за такова покритие е мъх от сфагнум, върху който се поставят елхови клонки. През пролетта, когато снегът се разтопи, мъхът леко се раздвижва, за да може до растението да достигне въздух. Покритието се отстранява, когато чак почвата се постопли.

Разнообразие

Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в зависимост от сорта. Класифицирането е сложно, но основните видове се различават лесно. Двете основни групи са ризомна и луковична.

В ризомната група са най-популярните сортове. Ирисите се разпростират хоризонтално чрез удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята. Най-често се срещат брадатите ириси – разпознават се по власинките по обърнатите надолу външни венчелистчета. На върха на ризомите се образува ветрило от плоски и широки листа. Брадатите ириси се засаждат скоро след като цветовете повехнат и в ден, в който почвата е влажна. Разположете ги на около 30 см разстояние, като горната половина трябва да остане непокрита; върховете на листата се премахват. Повечето градинари се задоволяват само с брадатите ириси, но ризомната група включва и други сортове. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата – засадете на дълбочина 2,5-5 см. Качулатите ириси са най-малко на брой. По външните им венчелистчета няма власинки, а издигната лентичка от тъкан.

Ирисите от луковичната група са по-малки от повечето ириси от ризомната група. Подходящи са за алпинеума или за предната част на бордюра. Цъфтят през зимата, пролетта или лятото в зависимост от вида. Трудно оцеляват през зимата – някои видове са деликатни, а почти всички имат нужда от лека почва с добри дренажни свойства. Не трябва да ги вадите и да разделяте туфите поне четири-пет години след засаждане.

Прочетете още:

ЛЮЛЯК – АРОМАТНИ МЕЧТИ.

ЦВЕТЯТА НА ПРОЛЕТТА И ЛЮБОВТА – ГОРСКА ТЕМЕНУЖКА ( VIOLA ODORATA).

ДРЯНЪТ – МАГИЧЕСКОТО ДЪРВО НА БЪЛГАРИТЕ.

Разгледайте: Декорации за балкон и градина.

Фейсбук Страница: Кафе в градината