Момина сълза

Момина сълза

1 май. Свързваме този ден с Деня на труда или Ден на международната работническа солидарност или … почитан, ненавиждан, игнориран ден… всеки според политическите си пристрастия. Историята му … от 1886 г Чикаго.

     Само че на този ден има и други празници, много по-стари от този, които се празнуват до ден днешен. Преди години с моя френска приятелка и съпруга й се разхождахме из Страсбург, после пътувахме от градче на градче в близост за да ми показват забележителности, да дегустираме от местните вина и да опитваме от местни специалитети. Направи ми впечатление, че по улиците, по кръстовищата, дори по пътищата стояха хора и продаваха букетчета момини сълзи. Спираха коли, подаваше се ръка даваща монети, китка с бяло цвете потъващо в купето, женска усмивка. Навсякъде по улиците хората носиха букети. Повечето магазини не работиха, кафенетата и ресторантите бяха пълни. Глъч, смях, музика. Заровени лица в цветята, поемащи дъх от уханието им. Още преди да попитам, съпругът на приятелката ми изневиделица извади букетчета от тези нежни бели цвета и ни ги подари  с думите „на моите прекрасни дами, цветя на сърцето ми”.Гледах изумено. Опитах се да свържа този жест с представата ми за първи май. А приятелите ми ме гледаха мълчаливо,  подсмихвайки се.  Като че ли чакаха да избухна в някаква тирада за червения празник. Следобяд пристигнахме в родното градче на приятелката ми, излязохме на разходка в подножието на планината Вогез. Седнахме на припечно място. Пред нас се простираха безкрайните елзаски лозя, зад нас широколистна гора. Дойдоха още няколко техни приятели. Някои носиха букетчета момина сълза, някои само стръкче. Новодошлите мъже ни подариха по цветче от тези цветя с такава галантна усмивка, че не може да не се почувстваш кралица. Извадиха бутилки бяло вино, саморъчно направени лакомства. Бърборене, спомени, искрящ смях. Чаках търпеливо, оставяйки ги да се насладят на виното и може би на моето невежество.  И тогава ми разказаха историята за този празник, която няма нищо общо с протести, искания, манифестации.

     Историята тръгва от средата на 16 век, макар че може да се върне още по-назад през рицарските времена та чак до келтските обреди и празници. Най-широко разпространената история е , че в началото на май през пролетта на 1560 г  младият десетгодишен херцог на Орлеан(бъдещият крал Шарл IX ), втори син на  Анри II посещава заедно с майка си Катерина Медичи  двора на брат си – дофинът на Франция Франсоа (бъдещият крал  Франсоа II). Рицарят от двора на дофина Louis de Girard de Maisonforte подарява на пристигналия млад херцог стръкче момина сълза за добре дошъл като символ на чистота, скромност  и може би плахост. Младото момче( по това време считано за мъж) било толкова очаровано от този жест, че превърнал в традиция подаряването на клонче момина сълза на всяка една дама от кралския двор. За младите мъже това се превърнало в мълчалива възможност да признаят своите чувства на възлюбените си, а за дамите това цвете се превърнало в символ на любов и щастието, което се поражда от това чувство. Мълвата казва, че това десетгодишно момче все още не обременено от кралската корона и интриги казало:” Нека така да бъде всяка година”. Романтично, изискано, нали? (Ида не повярваш, че след дванадесет години това момче ще бъде в центъра на Вартоломеевата нощ).  Така започнала тази френска традиция, която с времето се разпростряла не само сред аристократичните слоеве, но и сред цялото население в страната. Празникът на момината сълза – La Fete du Muget/ The lily of the Valley Celebration.  Френските ми приятели разказват как винаги излизат сред природата заедно със семействата си или с най-близките си приятели. И задължително подаряват букетче от това нежно уханно цвете. Разбира се подчертаха, че правителството освобождава хората, продаващи момини сълзи на този ден от всякакви такси за да може тази традиция да се запази и да продължи да съществува.

                                            следва