Цветята на пролетта - горска теменужка. Легенди, символика, сладки изкушения.

Цветята на Пролетта и Любовта – Горска Теменужка ( Viola odorata).

Дете на пролетта, скрило малката си главичка в тревата, но широко усмихнато към слънцето. Някои го наричат срамежливо цвете, други Царицата сред цветята, защото трябва да колиничиш и приведеш ниско глава, за да усетиш аромата й. Нежност и красота струят от малкото, но силно телце, боготворено от древни времена. Влязло в много митове и легенди, стихотворения, картини и песни…и не само. В Сицилия например Виолетката (горската теменужка) се използва в сладкарството. Захаросани цветчета може да намерите в сладоледите, сладкишите, кафетата и ликьорите.

Вкусничко нещо, което може да направите е да ароматизирате захарта с цветчета виолетки.

В буркан със захар сложете цветчета. След като изсъхнат, пресейте през сито и готово, имате ароматна захар, която може да използвате във всякакви кулинарни рецепти. Може да си захаросате и пресни листчета и да ги добавите като декоративен елемент в сладкиши, сладоледи и питиета.

Теменужката е любимо цвете през вековете. Древните гали посипвали с нея брачното ложе, а в момента се използва като част от сватбените букети и декорации.

Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което можеш да откриеш само по аромата му, и то, когато смирено сведеш глава.

Друго предание свързва теменужките с Голгота. Според него първите теменужени цветове пораснали в подножието на кръста Господен и затова лилавият им цвят е едновременно символ на страдание и траур, но и на свръхчовешка любов и мъдрост. Във Франция особено се ценят белите теменужки, за които се смята, че са били докоснати от дрехата на Богородица.

Цветето е свързано и с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата „J“. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.

Особено пристрастие към нея съзираме в много творби на художници и поети.

На Джейн ( Покана към Джейн)

Мила, скъпа, хайде с мен!
Навън е чист и светъл ден!
Както ти със състрадание
приласкаваш вси създания,
идва той да поздрави
годината, що сънна чака
в люлката си във шубрака.
Часът най-пръв на пролетта,
дошъл сред зимата, в студа,
ведро утро тук завари,
дете на злия февруари,
надвесило лице отгоре,
да гали земните простори,
да се усмихва над вълните,
да пуска весели реките
и водопадите звънливи;
да стопля планините сиви;
и същ предвестник на април,
цветята с него да растат;
и тъй да измени светът
като човек, когото, мила,
ти с усмивка си дарила.

Ела, далеч от градовете,
към горите, върховете,
ела към дивата дъбрава;
душата там не ще сподавя
гласът на страх, че който слуша,
ще остане равнодушен.
Природата със чар омаен
сърцата да сближава знае.

Надпис окачих на входа
за гостите, които дойдат:
„В полята се намирам аз,
за да усетя този час.
Мисъл, утре намини,
до Тъгата приседни;
Отчаяние с черен лик,
помня, че съм ти длъжник.
И ти, Грижа, що не спираш
скучно да ми декламираш:
вам във гроба ще платя
— карайте се със Смъртта.
И на всички — прав Ви път!
Днес тъй прекрасен е денят.
Не ме жали, че съм злочест,
Надеждо; не следи ме днес:
дълго само с теб живях,
днес едва, уви, разбрах,
туй, що си криела от мене:
че да очакваш, е мъчение.“

Сестрице светла на тоз ден,
ставай вече, хайде с мен!
Към горите, към полята
и към вира на реката.
Виж я, вече чака тя
летен покрив от листа.
Към бора, що венец си прави
от клонки сиви и кафяви
край ствола; слънце засияло
на него ласка не е дало.
Там, где ливадите блестят
и дюните — досам брегът.
Где скрежът се топи и кваси
маргаритки със дъха си;
где теменужките растат,
но нямат още аромат.

Те младата година бледна
красят с корона ненагледна.
Когато скрие се нощта
на изток, сляпа, в пропастта
и над нас е синьо пладне;
кога безброй вълни прохладни
до нас самите пращат пяна,
где твърд посреща океана
и всичко част от светлината става
на една вселена величава.

Шели 1822г.

Графично оформление: Йо

Автор: Нел

Още: Декорации за балкон и градина.

Фейсбук Страница: Кафе в градината