Приказен разказ за Баба Марта, традициите и как най-малките ги разбират чрез въображение и игра
Както си подскачаше от клон на клон, Хам съзря леко поразмърдалите се животни в този не много слънчев ден. Държаха се странно. Носеха някакви странни неща – червени и бели, усукани, преметнати през лапи и човки.
Спря се Хам.
Погледна.
Попита.
Разбра, че това са прежди – червената за живот, бялата за светлина и ново начало. Като ги събереш, се ражда магичен амулет – за здраве и берекет, за приятел, че и за непознат, дар от сърце.
Ах… ами сега?
Откъде да вземе?
И коя е тази Баба Марта, за която чу?
Разбра, че е стара, променлива и малко сърдита – радва се, когато хората се помнят и си даряват добро,
а се цупи, когато се мразят и забравят.
Уплаши се Хам. Защура се насам-натам. Какво да измисли – и аз не знам.
Като художник му подшушнах:
„Вземи каквото имаш.
Аз боички ще ти дам.“
Разтърси се Хам междувременно – ам, ам – похапва лешник, похапва орех и мисли, мисли…
И аха!
„Жълъд!“ – ми каза.
„Дай ми от твоите боички.“
И така Хам оцвети своите жълъди в бяло и червено – за живот и светлина, за да дари здраве и дълъг живот.
Разказах тази история на детенце,
защото приказките помагат. Чрез въображението съдържанието се усеща, а не се наизустява. Когато пренесем смисъла на нещо важно в познат образ – в плюшена играчка, в герой, в жест – възприемането става на съвсем друго ниво. Не като урок, а като преживяване. Затова използвам Хам.
Той е катеричката, с която малките деца в нашия Имаджинариум учат чрез игра и въображение.
Чрез него традициите не се „обясняват“, а се преживяват – с ръце, с повторение, с любопитство и радост.
Когато детето познава героя, то приема и смисъла, който той носи. Без напрежение. Без трябва. Напълно естествено.
Разбира се, правим мартеници колкото можем. Не за да бързаме към датата, а за да могат ръцете да пипнат и да преживеят магията – традицията и корена.
Понякога усукваме прежди сами, понякога купуваме и готови ( когато времето галопира през ежедневието) – дори китайски усукани кончета, в екстремни ситуации. Случва се. И си казвам – всичко е наред. Защото не преждата е най-важна. А жестът дарен от сърце.
Разказвайте приказки ( дори безумици като моята), защото така светът става по-пъстър, по интересен в очите на малките, които разбират образи, а не обяснения.
Разгледайте още:
МАРТЕНИЧКИ ОТ ХАРТИЯ/ФИЛЦ ЗА МЪНИЧЕТА
ШАБЛОНИ ЗА КАРТИЧКА 8 МАРТ.
МАРТЕНИЦА „ПЕРЦА“