Самотната елхичка. Легенда за коледното дърво.
Имало едно време една елхичка, която се била родила точно на връх планината. Тя устоявала храбро на снежните бури и ледените виелици със силата на добър великан, който не се бои от нищо. Но й тежала самотата – и през лятото, когато долината под нея се изпълвала с живот, и през зимата, когато мразът я стягал в жестока прегръдка. А вятърът донасял до нея гласовете на далечните дървета…
Една нощ свил полярен студ. Елхичката погледнала към гората и видяла как другите дървета се притискат едно към друго, сплитайки клони. Погледнала към долината и видяла хора, които се прибирали прегърнати по домовете си. И тогава се почувствала толкова нещастна, че отчаяно заплакала.
Чула я една падаща звезда и се смаяла.
– „Кой плаче в нощта, когато всички трябва да са щастливи?“ – запитала се тя и се запускала бавно-бавно по необятния небесен свод, все надолу и надолу, докато накрая стигнала до елхичката и кацнала на върха й. „Не тъгувай, Коледа е – казала звездата.
-Не плачи, ето, аз съм тук!“
И обгърнала дръвчето в прегръдка от златна светлина, в която сълзите на елхичката заблестели като малки искрящи топки. Хората от селото видяли грейналата елхичка навръх планината и останали омагьосани…
Легендата разказва, че така се родила традицията на коледното дръвче.