В търсене на цвят за нов проект „скулптурирани цветя“ се сетих колко обичам пруското синьо и колко е интересна историята му. Реших освен да го използвам в новия си проект, и да напиша синтезирана статия за интересния му произход, известни дизайнери и художници в миналото и настоящето, които наблегнато го използват.
Знаете ли, че пруското синьо е връзка между изкуство и наука, която наистина променя художествения свят?
Преди 18-ти век боята се е правила от естествени източници – скали, минерали, цветя, листа и др. и за да се създаде богата палитра от цветове в картината е било много по-сложно и по-скъпо, отколкото сега.
Синьото било голямо предизвикателство. За разлика от определени нюанси на червеното, кафявото и жълтото, синият пигмент не е бил никак лесен за добиване, намиран в малки количества и търсен ненаситно.
Първият син пигмент бил „Египетското синьо“, древен колкото и Египетските пирамиди (или повече), получен от смесване на варовик и пясък с богати на мед минерали като азурит и малахит, загрявани при висока температура.
Следващия нюанс е Ултрамарин или „Истинско синьо“. Той се получавал от полускъпоценния камък лапис лазули, който векове наред се добивал единствено от високите върхове на днешен Афганистан и е единствения, който бил на цена по-висока от златото.
Минаваме през индигово синьо до следващата повратна точка в получаването на нови нюанси – именно пруското синьо, за което искам да ви разкажа.
Като повечето големи открития и това станало случайно (като инцидент) в Берлинска лаборатория по алхимия през 1704г. притежание на производителя на бои Хенрих Дисбах.
Историята разказва, че Хенрих бързал да произведе нова партида червено, получено от варени кохинеални насекоми, стипца, железен сулфат и поташ(калиев карбонат). Липсвайки съставка, той заимствал от алхимика Йохан Конрад Дипел, без да знае, че е замърсена с така нареченото „животинско масло“ – фалшива смес от кръв и други съставки, получени от животни, които Дипел продавал като „лек“ . Така получената смес преседяла една нощ. На сутринта Дисбах се върнал и видял не червена , а синя субстанция, получена благодарение на наличието на замърсител на желязо-цианид (желязо от кръвта). Двамата мъже бързо осъзнали търговския потенциал на този нов пигмент и независимо започнали да произвеждат партиди от него, за да продават на художниците в пруския двор. Така съвсем случайно се получил нов синтетичен пигмент, който станал любим на много художници.
Детайли от портрет на Палмароли(1834-1896) – Мария Долорес Коладо дукеса на Берлин с изящна рокля от пруско синьо.
Интересна е историята на пруското синьо в творбите на Каналето.
Джовани Антонио Канал известен като Каналето е художник от Венеция, любимец на много туристи – англичани. По време на войната за наследството на Австрия потокът от туристи намалява както и доходите на твореца и той решил да замине за Англия. Пейзажите му стават все по – тъмни и мрачни в унисон с английското време. И тук се появява моя герой – пруското синьо.
Уестминстърския му мост от 1747 г.
Търсенето на пруското синьо се разпространило в цяла Европа и в рамките на няколко години започнало използването му във фабрики – първият търговски пигмент, използван не само за боядисване, но и за знамена, пощенски марки, дрехи (официален цвят на пруската армия) и чай!
Портрет на актрисата Сара Сидон от Томас Генсбъро 1785г. с елегантни детайли на тоалета от пруско синьо.
Красивия нов, но вече популярен цвят започва да се използва от художника Сър Джошуа Рейнолдс.
Елизабет Веге-Леброн, „Портрет на Тереза, графиня Кинши“, 1793 (Франция, Рококо, 18 век)
На изток пруското синьо се популяризира от японския художник Кацушика Хокусай с едно от най-известните му произведения и вероятно най-емблематична творба на японското изкуство – „Голямата вълна край Канагава“
Картината е част от поредица произведения наречени „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи“. Най-изпъкващото в нея е вълната с гребен като нокти, които ще раздерат лодките и наситения нов цвят – пруско синьо използван съвместно с индиговите японски сини бои, за получаване на по-голям ефект.
Хокусай е роден в Едо ( днешно Токио) през 1760г., известен с много имена до 1797г., когато започва да се нарича Хокусай. През това време открива западните печатни графики пристигнали в Япония с холандски търговци и пруското синьо, което внесли в страната.
Ето още няколко произведения от поредицата:
Кръгът се затваря, когато европейски художници виждат отпечатъците на Хокусай в японски павилион по време на международно изложение в Париж през 1867 г. Звездната нощ на Ван Гог, от 1889 г., отразява въздействието на формите на Хокусай и използването на пруско синьо.
„Звездна нощ“ на Винсент Ван Гог, 1889 г.
(Търсейки снимка за публикацията попаднах на интересен колаж – сливане на вълната на Хокусай с нощното небе на Ван Гог. Тъй като снимката е с „права“ ще сложа линк към нея ТУК.)
Силата на пруското синьо продължава в 20-ти и 21-ви век, от Пикасо до Деймън Хърст.
Цветът може да се види в интериора като спалнята на Тод Романо, лампата на Шпицмилър и много други съвременни автори.
Има още много други интересни факти около този цвят. В медицината хапче с пруско синьо е противоотрова при отравяне с тежки метали.
През 1842г. англиският астроном сър Джон Хершел установява, че пруското синьо има уникална светлочувствителност, която може да използва за създаване на много копия на една и съща скица. Оттам идва името на хелиографското копие на английски „Bluеprint“.
Пруското синьо е част от колекциите на много дизайнерски къщи – Диор, Гучи и т.н.
Ще завърша с думите на френския художник Ив Клайн, който обожавал синият цвят и е един от неговите изследователи:
„Синьото няма измерения. То е отвъд измеренията“.
Автор: Йоана Алекзандер