YoNel Imaginarium
Цветята на пролетта - горска теменужка. Легенди, символика, сладки изкушения.

Цветята на Пролетта и Любовта – Горска Теменужка ( Viola odorata).

Дете на пролетта, скрило малката си главичка в тревата, но широко усмихнато към слънцето. Някои го наричат срамежливо цвете, други Царицата сред цветята, защото трябва да колиничиш и приведеш ниско глава, за да усетиш аромата й. Нежност и красота струят от малкото, но силно телце, боготворено от древни времена. Влязло в много митове и легенди, стихотворения, картини и песни…и не само. В Сицилия например Виолетката (горската теменужка) се използва в сладкарството. Захаросани цветчета може да намерите в сладоледите, сладкишите, кафетата и ликьорите.

Вкусничко нещо, което може да направите е да ароматизирате захарта с цветчета виолетки.

В буркан със захар сложете цветчета. След като изсъхнат, пресейте през сито и готово, имате ароматна захар, която може да използвате във всякакви кулинарни рецепти. Може да си захаросате и пресни листчета и да ги добавите като декоративен елемент в сладкиши, сладоледи и питиета.

Теменужката е любимо цвете през вековете. Древните гали посипвали с нея брачното ложе, а в момента се използва като част от сватбените букети и декорации.

Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което можеш да откриеш само по аромата му, и то, когато смирено сведеш глава.

Друго предание свързва теменужките с Голгота. Според него първите теменужени цветове пораснали в подножието на кръста Господен и затова лилавият им цвят е едновременно символ на страдание и траур, но и на свръхчовешка любов и мъдрост. Във Франция особено се ценят белите теменужки, за които се смята, че са били докоснати от дрехата на Богородица.

Цветето е свързано и с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата „J“. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.

Особено пристрастие към нея съзираме в много творби на художници и поети.

На Джейн ( Покана към Джейн)

Мила, скъпа, хайде с мен!
Навън е чист и светъл ден!
Както ти със състрадание
приласкаваш вси създания,
идва той да поздрави
годината, що сънна чака
в люлката си във шубрака.
Часът най-пръв на пролетта,
дошъл сред зимата, в студа,
ведро утро тук завари,
дете на злия февруари,
надвесило лице отгоре,
да гали земните простори,
да се усмихва над вълните,
да пуска весели реките
и водопадите звънливи;
да стопля планините сиви;
и същ предвестник на април,
цветята с него да растат;
и тъй да измени светът
като човек, когото, мила,
ти с усмивка си дарила.

Ела, далеч от градовете,
към горите, върховете,
ела към дивата дъбрава;
душата там не ще сподавя
гласът на страх, че който слуша,
ще остане равнодушен.
Природата със чар омаен
сърцата да сближава знае.

Надпис окачих на входа
за гостите, които дойдат:
„В полята се намирам аз,
за да усетя този час.
Мисъл, утре намини,
до Тъгата приседни;
Отчаяние с черен лик,
помня, че съм ти длъжник.
И ти, Грижа, що не спираш
скучно да ми декламираш:
вам във гроба ще платя
— карайте се със Смъртта.
И на всички — прав Ви път!
Днес тъй прекрасен е денят.
Не ме жали, че съм злочест,
Надеждо; не следи ме днес:
дълго само с теб живях,
днес едва, уви, разбрах,
туй, що си криела от мене:
че да очакваш, е мъчение.“

Сестрице светла на тоз ден,
ставай вече, хайде с мен!
Към горите, към полята
и към вира на реката.
Виж я, вече чака тя
летен покрив от листа.
Към бора, що венец си прави
от клонки сиви и кафяви
край ствола; слънце засияло
на него ласка не е дало.
Там, где ливадите блестят
и дюните — досам брегът.
Где скрежът се топи и кваси
маргаритки със дъха си;
где теменужките растат,
но нямат още аромат.

Те младата година бледна
красят с корона ненагледна.
Когато скрие се нощта
на изток, сляпа, в пропастта
и над нас е синьо пладне;
кога безброй вълни прохладни
до нас самите пращат пяна,
где твърд посреща океана
и всичко част от светлината става
на една вселена величава.

Шели 1822г.

Графично оформление: Йо

Автор: Нел

Още: Декорации за балкон и градина.

Фейсбук Страница: Кафе в градината

YoNel Imaginarium
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.