Tова са няколко дни около лятното слънцестоене. Както ги наричам Посред лято. Започват от нощта срещу астрономическото лятно слънцестоене при народите от западна Европа и завършват с нашия Еньовден. Но всъщност слънчеви празници през лятото се празнуват по целия свят. Това са едни от най-мистичните дни на много народи по света. Наричат ги езически. Преплетени с религии, но оцелели. Култ към животворното слънце. Поверия. Мистики. Легенди. Дошли от древността. Слънце, вода и лечебни билки. Келтската Лита, българския Еньовден …различни имена, но толкова близки… Природните сили са в своя апогей. Те зареждат и тялото, и духа ни с благотворна сила. Ако мога съм сред природата през всичките тези дни, но задължително една нощ и един ден. Това e миг, в който сътворявам за себе си вълшебство. През тези дни тревите, цветята и дърветата миришат най-омайно, билките, събрали слънчеви лъчи в себе си са с най-лековита сила. Дори в големия душен град се носи уханието на цъфтящите липи.
Поверия, ритуали, обреди, наричания, гадания, бдения, магии. Някои – вярват, други – не; за някои – история, за други – традиция; за някои – почит, за други – присмех; за трети – туристическа атракция, повод да се повеселят и забавляват. Но празниците на лятното слънце са тук, в ХХI век.
У нас нощта срещу Еньовден е важна част от целия празник. Идващи от далечното минало народните вярвания казват, че тази нощ „небето се отваря”, „звездите слизат в тревите”, някъде затрепкват сини огньове, посочващи подземно имане, а по земята излизат от невидимия свят тайнствени, свръхестествени същества – самодивите. Тези ефирни създания обитават тези дни дивите усои в планините, присядат край извори и кладенци, край езера и реки. „Самодивско кладенче”, „Самодивски извор”, „Самодивска поляна”, колко много ги имаме по нашата българска земя. Обичат мелодиите на кавала. Тяхният смях или плач се превръщат в планинско ехо. Обичат танците. В тази нощ те танцуват в екстаз по полските ливади и горските поляни. И във вихъра на танца произвеждат ветрове. Самодивите . Закърмили с млякото си юначни мъже като Крали Марко, Момчил войвода, Секула детенца. Самодивите – възпяти от един велик мъж.
И самодиви в бяла премяна,
Чудни, прекрасни, песен поемнат –
Тихо нагазват трева зелена
И при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
Друга го прусне с вода студена,
Трета го в уста целуне бърже –
А той я гледа – мила, засмена!
Самодивите. Всеки се страхувал от тях, но всеки е искал да ги зърне за миг. Самодивите- винаги присъстващи в тази нощ.
Донасянето на мълчана вода у дома е един от основните ритуали на еньовденския празник. Извършва се след залез слънце в тази нощ. Едно време според българската традиция тази вода се наливала от три извора от младо момиче или млада невеста, облечени в бяло. Наливала се в глинени съдове или медени менци. При наливането и обратния път към дома се спазвало пълно мълчание. Така се запазвала чистотата на енергийните й неутрални структури. Мълчаната вода е жива, чиста, „незаредена”, недокосвана ни от добро, ни от зло. Така донесена, водата се остава навън да пренощува под небето, под звездите. Прибавят се и билки, набрани в тази нощ. Някъде поставяли котлето под червен трендафил. Другаде – при еньовденския огън.
С тази вода на сутринта след изгрев слънце се пръска къщата за прочистване и изгонване на болести. Отпиват се по три глъдки за здраве. С нея се замесват обредните хлябове. Приготвят се чайове и отвари. Извършва се се обредно къпане.
Правят се ритуали за любов, за разваляне на магии, за наричане на желания…
На повечето места по земите ни се е палило еньовденски огън. Прескачал се за прочистване и здраве. А някъде запалените огньове били три – изворен, мижки и женски.
При изворния се поставял съдът с донесената мълчана вода, при мъжкия – присядали само мъжете, при женския – само жените. Поддържали се през цялата нощ и то при пълно мълчание. Мълчанието и бдението през нощта са също едни от основните ритуали . В основния си смисъл са пречистване на съзнанието и мисълта ни. Свършват призори преди изгрев слънце като приключва с мълчано хоро, което се играе само от жени.
Наберете си билки. Още по сумрак на зазоряване преди изгрев слънце. Вярвало се, че в тази нощ билките имат най-голяма сила, най са лековити, защото са събрали в себе си слънчевата енергия. Билкобрането може да започне дори посред нощ, ако не ви е страх да излизате в тъмна доба. От тях първом сложете в съда с мълчаната вода. А след изгрев слънце си направете чай, направете първия венец и китка, украсете дома си.
Еньовче, жълта комунига, жълт кантарион, вратига, машерка, зимзелен здравец … многобройни са билките по земите ни…за лек, за китки и венци, за празнична украса, за чаепиене, за ритуали, за магии и наричания, за къпане. В малките градчета и села все още се спазва традицията/днес атракция/ правенето на голям арковиден венец от 77 билки и половина. – 77 за различни болести, а половинката – за незнайна болест, за която нямало лек. Под венеца преминавали всички, мало и голямо, боси за пречистване и здраве.
В тази Еньовденска нощ от отколешни времена с набраните билки се правели магии, гадания, заклинания, баело се против уроки и за здраве, правели се еньовденски амулети.
Излесте рано не само да берете билки. В градините, по полята, в гората, край извори, езера или реки. Събуйте се. Ходете боси. Енергията, която поемате е мощна, лечебна, защото през тази нощ магична сила придобиват и водите. От слънцето, което на път към зимата поспряло да се почине и се окъпало във водите. На сутринта преди да изгрее се отърсило и капките паднали на земята като роса. Съберете тези росни капки в шепи и измийте лицето си, очите си. Може да ‘прогледнете’ за невидимото, духовният свят да ви се разкрие… Направете си ритуално къпане в езера и реки като символ на очистване и начало на нов етап от живота ви. Или поне едно ритуално обливане. После посрещнете окъпаното в жива вода изгряващо слънце. Вярвало се, че който го види ще бъде здрав цялата година. След изгрева пийнете чай от набраните билки, украсете дома си с бенци и китки, замесете с мълчана вода и билки обредни хлябове, направете си билков зехтин с босилек, мащерка, розмарин…
През деня празнуването продължава. Ритуали различни. Билкобрането продължава . Берат се билки за сушене, които ще ползват през цялата година за лек, за наричания, за магии.
Еньовден е. Празник за тялото и душите ни.
Автор: Нели Илен
Фейсбук страница: „Кафе в градината“